Екскурзия до Байлово, Черепишки манастир, Челопек, връх Околчица, Жеравна! 3 дни, 2 нощувки, закуски, вечери и транспорт от Голдън Вояджес!

Маршрут :  Варна - Байлово - Черепишки манастир – Челопек – връх Околчица - Жеравна – Варна

1 ДЕН - В 6.30 ч отпътуване от Варна – ул. "Антим 1" към с. Байлово - родното село на видния български писател Елин Пелин. Основано е в началото на XIX век от неговия прадядо Кара Станьо Иванов от село Поибрене, Панагюрско, който се заселва в пустото землище
на някогашното село. Елин Пелин казва: "Мойто родно село е разположено право срещу слънцето в едно красиво място, там, където Средна гора се отделя от нейната майка Стара планина и се упътва на изток ..." Ще посетите родната къща на писателя, която сега е музей. В нея той е живял и творил в периода от 1877 до 1949 година. Също ще разгледате и Дома-паметник "Елин Пелин", открит на 11 Ноември 1977г в чест на 100-годишнината от рождението на писателя. Фотопауза и кратка почивка.  С автобуса се придвижвате до съседното село, от където започва вашата разходка. Слънцето вече захожда. Наоколо из миризливите ливади, из зелените нивя, из храсталаците и тъмните кории, които се простират надалеч, тайнствено и с въздържано дихание дебне нощта. Думите са написани през 1905 година от Елин Пелин в разказа му
Спасова могила. Повече от 100 години по-късно пристъпваме по прашния черен път нагоре към Спасова могила. Могилата е истинско място, както истински са повечето истории, места и хора от разказите на Елин Пелин. С гледка към Средна гора - там където тя се отделя от нейната майка Стара планина и се упътва на изток. Вървите по същите пътища, по които е вървял дядо Захари. Преди да тръгнете прочитате отново Спасова
могила, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нито една подробност. Разказът е тъжен, но разходката ви - не. Възвишенията на Среда гора, ожънатите ниви и горите, които се показват все повече на пътя нагоре, ви карат да си говорите за хубави неща. На върха на могилата и до днес има малък параклис Свети Спас. В миналото с наближаването на Спасовден, както разказва и Елин Пелин, болни хора от близо и далеч се стичали към параклиса в търсене на лек. Лягали под небето на Спасова могила, а на следващата сутрин рано-рано си тръгвали. Вярвали, че болестта им ще остане на могилата, а те ще се приберат здрави. След като се полюбувате на красивите гледки, се връщате към автобуса. Потегляте към
хотела в гр. Враца. Настаняване. Вечеря. Нощувка.

2 ДЕН - Закуска. Отправяме към един от най-краасивите български манастири – Черепишки манастир „Успение Богородично“. В подножието на величествени скали край река Искър, през ХІV век възниква Черепишкият манастир. Вероятно съществувал през цялото Второ българско царство, пазещ българщината като крепост, манастирът бил опожаряван неколкократно. През ХVІІ век бива възстановен от свети Пимен Зографски. Монасите от Черепишкия манастир активно участвали в борбите за национално и
църковно самосъзнание. През Възраждането става изключителен духовен и книжовен център.Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е любимо място на Иван Вазов и Алеко Константинов, а Феликс Каниц го определя като най-красивото място на земята. 

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островърх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искъра така, както вероятно са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис – „любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно в този манастир той е написал разказа „Една българка“.

След манастира се отправяме към село Челопек, спираме пред храма „Св. Димитър” и къщата музей на Баба Илийца. Селото остава завинаги в историята именно заради тази своя жителка, която минава през множество премеждия, за да спаси живота на оцелял четник. Историята е описана подробно в разказа „Една българка” на Иван Вазов. Посещение на къща-музей "Баба Илийца". Истинското име на Илийца е Пена Цветковска. В къщата е подредена една изключително богата и забележителна експозиция от стари предмети на бита и мебели, красиви килими, типичните народни носии за този край на България. Голям интерес за туристите представлява родословното дърво на тази велика българка.

След село Челопек продължаваме по стъпките на Ботевата чета към връх Околчица (част от 100-те национални туристически обекта).

Връх Околчица (1048 м) се намира във Врачанския Балкан, недалеч от с. Челопек. На върха е издигнат паметник – 35 метров кръст  в чест на подвига на поета -  революционер Христо Ботев и неговата чета – загинали през 1876 г. за Освобождението на България от османско владичество. 

Връщаме се обратно към Черепишки манастир и се отправяме към село Очиндол , където се издига паметника на Вазовия герой дядо Йоцо.

Скулптурата е изградена през 2005 г. Проектът за нея е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, а идеята е на родолюбивия българин Огнян Петров, родом от село Очиндол. Община Мездра и дарители са „виновниците“ за изграждането ѝ. Висока е 5 метра и в нея се превъплъщава Вазовият герой дядо Йоцо от едноименния разказ.

Изработена е от бял врачански камък и сякаш кацнал над дефилето, дядо Йоцо е вперил незрящ поглед към железницата, която очаква да мине по линията София – Мездра. Макар и сляп, дядо Йоцо успява да „види“ бъдещето на родината чрез духовната светлина на своята вяра в българското. Тя го озарява вътрешно, дарява го с друг вид сетива. Дядо Йоцо устремява духовен взор към свободата на българското – „Да види свободна България“…

Свободно време за снимки, обяд  и малка почивка сред приказно красивата природа.

Отпътуване обратно към Враца. Свободно време. Вечеря. Нощувка

3 ДЕН - Закуска. Освобождаване на хотела и отпътуване към Жеравна. По пътя спирка за почивка. Пристигане в Архитектурно-исторически резерват Жеравна около обяд.

В селото са реставрирани и възродени 150 обекта, сред които е и църквата „Св. Николай”, построена през 1834 г. В нея е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар.

Интерес представляват също къща музей "Йордан Йовков”, къща музей "Сава Филаретов" - Експозиция "История на Жеравна", къща музей "Руси чорбаджи" - Експозиция "Бит и култура на Жеравна през Възраждането (XVIII – XIX в.)". 

Родната къща на големия български писател Йордан Йовков (1880 г. – 1937 г.) се намира на площад „Голямо бърдо”. В нея Йовков е живял до 13-ата си годишнина, когато цялото семейство се е преселило в Добруджа. През 1957 г. къщата е превърната в музей, отразяващ обстановката, в която е израснал писателят. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в бр. 53 на Държавен вестник от 1978 г. Експозицията, съставена от негови документи, ръкописи и снимки, разказва за живота и дейността на Йордан Йовков. Къщата е скромна едноетажна постройка, състои се от две стаи и малко антре. В едната стая е представен обликът на типична стая от този край, с мебелите и посудата, мястото за спане на семейството. В другата стая има сбирка от произведения на Йордан Йовков. Акцент в експозицията е писалката, с която писателят пише „Старопланински легенди”. Този сборник разкази е вдъхновен именно от родния край на автора. В двора, изпълнен със зеленина, е издигнат паметник, на който Йовков е изобразен седнал на стол и потънал в мисли. Йордан Йовков пише за деца и възрастни. Книгите му са преведени на повече от 20 езика. Най-известните му творби са "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан”, „Ако можеха да говорят“, драмите „Албена“ и „Боряна“ и др.

След разглеждане на някои от най-интересни запазени къщи свободно време за самостоятелна разходка и късен обяд.

Около 15.00 ч. отпътуване за Варна. По пътя спирка за малка почивка. Пристигане във Варна около 20.00ч.